Логопедичен кабинет Дейзи извършва, диагностика и терапия на езикови и говорни нарушения при деца и младежи.

Артикулационни нарушения
Те са едни от най-често срещаните в нашата практика. Изразяват се в замени (субституции), пропуски (елизии), изопачаване на съгласни.

Най-често са засегнати онтогенетично средни и най-вече онтогенетично късни съгласни звукове, отличаващи се със сложен артикулационен фокус. Това са звуковете от групите на

• съскавите – с, з, ц
• шушкавите – ш, щ, ч, ж
• сонорите – р, л
• веларните – к, г

причините за това нарушение могат да бъдат

• функционални
• органични

Заекване!
То се характеризира с блокажи на говора, резултат от спазми в говорния апарат с различна степен на тежест. В следствие на спазмите речта е накъсана, лишена от плавност, съпроводена с речеви емболи, синкинези и мъчителни усилия за продуцирането и конторлирането и. Плитко, неикономично дишане, вегетативните смущения при говор (изчервяване, изпотяване, сърцебиене) и вторични психични наслоения също са елементи в клиничната картина на заекването. Теориите за причините за появата на заекването са многобройни, но едни от най-честите са:

Вродени предразполагащи:

• наследственост
• леворъчие
• увреди на главния мозък в различни периоди от развитието

Външни предразполагащи:

• условия на живот, семейство, детска градина, училище
• подражание
• уплаха/страх
• ускорено/забавено речево развитие

Предизвикващи причини:

• остра психическа травма
• продължително действащи психотравмиращи ситуации
• травми
• интоксикации

Неизяснени причини:
Кабинетът разполага с диагностична карта за заекващи деца от предучилищна възраст, която е авторска изработка и няма аналог в практиката.

Детска говорна апраксия.
Тя се характеризира с разстройства в дишането, гласът е ринофоничен, а нарушенията в прозодиката са леки, не съвсем типични. Изразяват се в забавен темп и накъсан от мъчителни паузи говор. Едни от водещите симптоми на това нарушение са артикулационните грешки. Причините за появата на детската говорна апракция са локални поражения в кората на главния мозък, вродени или рано придобити.

Специфично езиково нарушение.
В последните години това нарушение е едно от най-често срещаните. Характеризира се с късно начало на речта (или липса на такава до 4 – 5 години). Речта на тези деца се формира по-късно (от нормалното) и е с многобройни нарушения в звукопроизношението, в речниковия запас и всички компоненти на езиковата система. Речта на тези деца е трудноразбираема за околните. Много важно тук е да се спомене, че тези деца за с нормален слух и интелект в нормата. Причините могат да бъдат:

• органични поражения в доминиращото мозъчно полукълбо
• черепно-мозъчни травми в ранна детска възраст(или по време на раждане)
• асфикция – липса на кислород (увита пъпна връв)

Тези повреди от своя страна водят до снижена въсбудимост на нервните клетки и тяхната бърза изтощаемост

Ринолалия
Наличие на проблеми  в говора  при вродена цепка  на устна и /или небце и велофарингиална недостатъчност

Гласови нарушения – афония, дисфония, ринофония
Състоящи се в нарушение  на качеството, височината ,силата и тембъра на гласа,  вследствие от функционални  или органични  причини

Специфични нарушения в развитието на училищни умения – Дислексия, Дисграфия, Дискалкулия.

• Дислексията е специфично нарушение при четене изразяващо се в трудности в прочитането на букви, срички ,думи, изречения или текст, които от своя страна повлияват разбирането на прочетения материал.
• Дисграфията е специфично нарушение при писане ,което оказва отражение върху графичната коректност и смислово съдържание на написаното.

Причините за тези нарушения могат да възникнат на базата на мозъчна дисфункция , но не е следствие от някакъв специален доказан структурен дефект. Не е следствие от интелектуална недостатъчност , социална или педагогическа занемареност. Те са специфичен когнитивен проблем , често е генетично обусловен и свързан с по-явни или скрити дефицити в развитието на устния език.